Шумът на падащите есенни листа беше необикновен. Те падаха, изпълнили своята роля и дарили този така неблагодарен свят с глътки свеж кислород. Те падаха, носени от бръснещия късносептемврийски бриз, който напомняше за идването на един сезон пълен с контрасти - Зимата. Но каква зима през септември? Именно там е проблема - зимата бе душевна, емоционална. За съзнанието на един млад човек Зимата оказваше пагубно влияние - влияние, което може да се опише само чрез най-големите катаклизми в човешката история.
Но въпреки тази зима, въпреки всички опити студенината на един все още ненастъпил сезон да сломят и малкото останало живец в силите на бунтовника, той все още стоеше на крака, макар да бе навел глава. Тъмната му коса бе скрита от качулката на суичъра, а пъстро-зелените му очи бяха придобили характерните за недоспиването син отенък по клепачите. Цялото му тяло подсказваше за тотално изтощение и риск от грандиозен ментален и психически колапс. Въпросът сега е защо? Има ли причина младото тяло да бъде състарено така бързо, а умът на трезвомислещия собственик на изсъхналото от живот тяло да бъде най-добре сравнен с пихтия? Щом шават листата - значи има защо!
Неуверените стъпки на младока по жълто-червените листа бяха сякаш на бебе, което за пръв път се докосва до света на вървежа. За жалост изглеждаше, че нищо не можеше да му помогне по сигурния и бавен път към тотално унищожение. Надали някой е попадал в такова положение, а и казано честно - не му и трябва. Дори и обикновените дейности като вървенето и казването на "Здравей" на позналите го негови приятели бяха исполински задачи за умореното съзнание. В главата му бяха само цигулки и пиана.... и едно такова обърна живота му с краката нагоре. Една уникално добра и умела пианистка успя за секунди да преобрази лицето на бунтовника. Сухите и безжизнени очи светнаха и сега блестяха така, сякаш никога повече няма да гледат. Стойката на момчето се изправи и качулката бързо бе премахната, за да се чуват по-ясно меките удари по клавишите на пианото. Сърцето на момчето започна да бие с ритъм, който никога не бе усещал досега, ритъм, който спокойно можем да наречем ритъмът на любовта
Flowsky
Flowsky's fucked up world
сряда, 11 май 2011 г.
неделя, 8 май 2011 г.
Завръщането на машината
Машината на времето оказа своето влияние! Пускам първата част на дъбстеп микс-а си, върху която работих 2 години изпълнени с труд, възходи и падения. Приятно слушане.
Flowsky - Dubstep Mix Part1 by Flowsky Production
Flowsky - Dubstep Mix Part1 by Flowsky Production
Звукът на природата
След снощната буричка, реших да напиша нещо специално, нещо грабващо и същевременно близо до нас, земните същества на тази прокудена планетица. Разпространявайте колкото душа ви желае
Braindamage (Remastered) by Flowsky Production
Линк за даунлоуд : http://dox.bg/files/dw?a=9b80e32358
Braindamage (Remastered) by Flowsky Production
Линк за даунлоуд : http://dox.bg/files/dw?a=9b80e32358
събота, 7 май 2011 г.
Безсъзнание - Глава II
Глава II
Водните капки удряха земята с неумолимост и решимост да се превърнат от почти перфектни сфери в разплути на земята водни остатъци. Валеше силен дъжд, придружен от вятър, който бе слабо казано силен. Тътенът на гръмотевиците, които озаряваха почти тъмното небе, заедно с наблизо накацалите врабчета създаваха една почти демонична картина, в която нямаше нищо друго освен силна и тъпа болка, припокриваща се със сърбеж подобен на този на шарката. Младото момче гледаше през стария прозорец и се чудеще защо времето се е развилняло точно сега. Захласването от величието на природата бе толкова силно, че очите на момчето почти не се затваряха, защото то искаше да засмуче колкото се може повече от необяснимите за него явления. Цялата тази картина бе смутена от нещо също толкова страшно, но доста по-зрелищно - гръмотевица връхлетя един от токоизточниците на блока и токоподаването напълно спря. Сам, в студената и вече тотално тъмна стая, младият изобретател се почувства напълно изоставен. Дори и природата му казваше, че нищо няма да се получи, че нищо няма да стане. Идеите във вече трезвата му глава започнаха да щракат една след друга и не след дълго тока поне за компютъра му бе възтановен, благодарение на Ю Пи Ес устройството, което бе взел на заем от един негов приятел. С останалото малко ток в батерията на устройството и със мозък, вдъхновен от времето, момчето започна да свири и да записва. Свиреше мрачно, електронно, дигитално, смесваше стилове със звуците от природата. Гръмотевиците добавяха бас, вятъра оплътняваше мелодиите, и всичко се получаваше просто гениално. Както се казва : "Няма нищо по-хубаво от лошото време" ... и от акумулаторчетата!
Flowsky - Braindamage by Flowsky Production
Водните капки удряха земята с неумолимост и решимост да се превърнат от почти перфектни сфери в разплути на земята водни остатъци. Валеше силен дъжд, придружен от вятър, който бе слабо казано силен. Тътенът на гръмотевиците, които озаряваха почти тъмното небе, заедно с наблизо накацалите врабчета създаваха една почти демонична картина, в която нямаше нищо друго освен силна и тъпа болка, припокриваща се със сърбеж подобен на този на шарката. Младото момче гледаше през стария прозорец и се чудеще защо времето се е развилняло точно сега. Захласването от величието на природата бе толкова силно, че очите на момчето почти не се затваряха, защото то искаше да засмуче колкото се може повече от необяснимите за него явления. Цялата тази картина бе смутена от нещо също толкова страшно, но доста по-зрелищно - гръмотевица връхлетя един от токоизточниците на блока и токоподаването напълно спря. Сам, в студената и вече тотално тъмна стая, младият изобретател се почувства напълно изоставен. Дори и природата му казваше, че нищо няма да се получи, че нищо няма да стане. Идеите във вече трезвата му глава започнаха да щракат една след друга и не след дълго тока поне за компютъра му бе възтановен, благодарение на Ю Пи Ес устройството, което бе взел на заем от един негов приятел. С останалото малко ток в батерията на устройството и със мозък, вдъхновен от времето, момчето започна да свири и да записва. Свиреше мрачно, електронно, дигитално, смесваше стилове със звуците от природата. Гръмотевиците добавяха бас, вятъра оплътняваше мелодиите, и всичко се получаваше просто гениално. Както се казва : "Няма нищо по-хубаво от лошото време" ... и от акумулаторчетата!
Flowsky - Braindamage by Flowsky Production
Безсъзнание
Глава I
Капките на пролетния дъжд тихо ромоляха по перваза на старата и овехтяла дървена дограма, загубила отдавна своите красота и функционалност. През намокрените черчевета влизаше едно бръснещо усещане за студ и безкрайни, мокри и вкоченяващи всяка частичка от тялото вечери. Матираните от толкова години стоеж в черчеветата прозорци пропускаха леко замазано хлоровооранжевата светлина на уличните лампи, разпръсквайки отвратителното оранжево лъчение, смекчавайки малко или много интензитета му. Осветената от лампите стая приличаше на бойно поле - разхвърляни хаотично дрехи и листи, китара със скъсана 1-ва струна, поялник, тинол, колофон... и много малки жички. Една типично момчешка стая. Проблемът обаче е, че в тази стая не спи момче, а мъж, порастнал прекалено бързо за времето си, усещащ всички бичове на гадното време, в което се опитва да преживява що-годе щастливо всеки един от дните си.
Вратата на стаята внезапно се отвори и момчето нахълта в собствената си стая във видимо нетрезво състояние. Очите му, макар зелени, бяха придобили онзи така характерен за алкохолните делириуми червен отенък и разширение на зениците. Всяко едно движение му се струваше като исполинска задача, всеки дъх му подсказваше, че това може да е последното му придихание през мижавия му, изпълнен само с гадости мизерен живот. Все пак леглото беше по-близо от очакването и с 2 плавни движения момчето вече се ориентира към царството на Морфей, за да търси своята Еврипида. Алкохолът, обаче, не му позволи да навлезе в царството на спокойния сън, а го набута в един от най-грандиозните му кошмари. Всичко беше грозно - дори и нещата, които той най-много обичаше, като музиката и приятелите си. Звуците бяха минорни, цигулките плачеха от жал, а пианото тежко и разстроено се сливаше с ритъма на бързотуптящото сърце. Всичко бе изсвирено от неук пианист, който знае само една песничка от 4 ноти и за пръв път се мъчи да и направи някакъв вид вариация. Очертаваше се една много дълга и безсънна, изпълнена с етилови пари вечер.
А вечерта не бе като другите - беше прекалено тиха и спокойна, изпълнена с едно приличащо на мъртвешко мълчание. Вятъра, който цял ден брулеше току-що разлистилите се дървета се бе поуспокоил и сега само добавяше последните щрихи на един филм, написан от кофти режисьор, и изигран от кофти актьори. Филм на 3D, с Full HD качество, но без адекватна актьорска игра. Лунния сърп хвърляше много лека, но успокояваща светлина върху всичко, що е навън. Изпразненото от алкохола съзнание на младият левент започна да се избистря и вече започнаха да идват първите проблясъци на някакъв вид мисъл - какъв по-удобен момент от това да седнеш и да посвириш, докато мислите ти се бутат една друга, карайки се коя да мине първа за асимилация. Клавишите биваха изтезавани, ръцете на момчето яростно удряха в минорния отенък на една скрита болка, на една невъзможност за себеизразяване, на един бунт срещу всичко, което години бива налагано като стереотип. Всяка нота имаше своето място и значение, взеки звук бе подреден така, че да въздейства, всички дисонанси водеха до образуването на картина, за която дори и Стивън Кинг би завидял. Мисли и ноти се сблъскваха, думи и музикални инструменти се надпреварваха с времето, а то - монотонно и неизменно вървеше с 60 минути в час, с 60 секунди в минута, всеки ден, всяка нощ, всеки един момент на радост или разочарование. Времето летеше, пианото се смесваше с цигулките, барабаните докосваха със своя здрав ритъм.
Unconsciousness Chapter I by Flowsky Production
Капките на пролетния дъжд тихо ромоляха по перваза на старата и овехтяла дървена дограма, загубила отдавна своите красота и функционалност. През намокрените черчевета влизаше едно бръснещо усещане за студ и безкрайни, мокри и вкоченяващи всяка частичка от тялото вечери. Матираните от толкова години стоеж в черчеветата прозорци пропускаха леко замазано хлоровооранжевата светлина на уличните лампи, разпръсквайки отвратителното оранжево лъчение, смекчавайки малко или много интензитета му. Осветената от лампите стая приличаше на бойно поле - разхвърляни хаотично дрехи и листи, китара със скъсана 1-ва струна, поялник, тинол, колофон... и много малки жички. Една типично момчешка стая. Проблемът обаче е, че в тази стая не спи момче, а мъж, порастнал прекалено бързо за времето си, усещащ всички бичове на гадното време, в което се опитва да преживява що-годе щастливо всеки един от дните си.
Вратата на стаята внезапно се отвори и момчето нахълта в собствената си стая във видимо нетрезво състояние. Очите му, макар зелени, бяха придобили онзи така характерен за алкохолните делириуми червен отенък и разширение на зениците. Всяко едно движение му се струваше като исполинска задача, всеки дъх му подсказваше, че това може да е последното му придихание през мижавия му, изпълнен само с гадости мизерен живот. Все пак леглото беше по-близо от очакването и с 2 плавни движения момчето вече се ориентира към царството на Морфей, за да търси своята Еврипида. Алкохолът, обаче, не му позволи да навлезе в царството на спокойния сън, а го набута в един от най-грандиозните му кошмари. Всичко беше грозно - дори и нещата, които той най-много обичаше, като музиката и приятелите си. Звуците бяха минорни, цигулките плачеха от жал, а пианото тежко и разстроено се сливаше с ритъма на бързотуптящото сърце. Всичко бе изсвирено от неук пианист, който знае само една песничка от 4 ноти и за пръв път се мъчи да и направи някакъв вид вариация. Очертаваше се една много дълга и безсънна, изпълнена с етилови пари вечер.
А вечерта не бе като другите - беше прекалено тиха и спокойна, изпълнена с едно приличащо на мъртвешко мълчание. Вятъра, който цял ден брулеше току-що разлистилите се дървета се бе поуспокоил и сега само добавяше последните щрихи на един филм, написан от кофти режисьор, и изигран от кофти актьори. Филм на 3D, с Full HD качество, но без адекватна актьорска игра. Лунния сърп хвърляше много лека, но успокояваща светлина върху всичко, що е навън. Изпразненото от алкохола съзнание на младият левент започна да се избистря и вече започнаха да идват първите проблясъци на някакъв вид мисъл - какъв по-удобен момент от това да седнеш и да посвириш, докато мислите ти се бутат една друга, карайки се коя да мине първа за асимилация. Клавишите биваха изтезавани, ръцете на момчето яростно удряха в минорния отенък на една скрита болка, на една невъзможност за себеизразяване, на един бунт срещу всичко, което години бива налагано като стереотип. Всяка нота имаше своето място и значение, взеки звук бе подреден така, че да въздейства, всички дисонанси водеха до образуването на картина, за която дори и Стивън Кинг би завидял. Мисли и ноти се сблъскваха, думи и музикални инструменти се надпреварваха с времето, а то - монотонно и неизменно вървеше с 60 минути в час, с 60 секунди в минута, всеки ден, всяка нощ, всеки един момент на радост или разочарование. Времето летеше, пианото се смесваше с цигулките, барабаните докосваха със своя здрав ритъм.
Unconsciousness Chapter I by Flowsky Production
Началото на нещо ново и интересно :)
Хей! Завърнах се! След толкова време отсъствие от света на блогването се върнах и се надявам да има доста интересни неща да се видят и чуят тук. Казвам ви здравейте с един мой ремикс на песента на Chase & Status - Time.
Chase & Status - Time ft. Delilah (Flowsky Remix) by Flowsky
Chase & Status - Time ft. Delilah (Flowsky Remix) by Flowsky
Абонамент за:
Публикации (Atom)