Безсъзнание

Глава I

Капките на пролетния дъжд тихо ромоляха по перваза на старата и овехтяла дървена дограма, загубила отдавна своите красота и функционалност. През намокрените черчевета влизаше едно бръснещо усещане за студ и безкрайни, мокри и вкоченяващи всяка частичка от тялото вечери. Матираните от толкова години стоеж в черчеветата прозорци пропускаха леко замазано хлоровооранжевата светлина на уличните лампи, разпръсквайки отвратителното оранжево лъчение, смекчавайки малко или много интензитета му. Осветената от лампите стая приличаше на бойно поле - разхвърляни хаотично дрехи и листи, китара със скъсана 1-ва струна, поялник, тинол, колофон... и много малки жички. Една типично момчешка стая. Проблемът обаче е, че в тази стая не спи момче, а мъж, порастнал прекалено бързо за времето си, усещащ всички бичове на гадното време, в което се опитва да преживява що-годе щастливо всеки един от дните си.

Вратата на стаята внезапно се отвори и момчето нахълта в собствената си стая във видимо нетрезво състояние. Очите му, макар зелени, бяха придобили онзи така характерен за алкохолните делириуми червен отенък и разширение на зениците. Всяко едно движение му се струваше като исполинска задача, всеки дъх му подсказваше, че това може да е последното му придихание през мижавия му, изпълнен само с гадости мизерен живот. Все пак леглото беше по-близо от очакването и с 2 плавни движения момчето вече се ориентира към царството на Морфей, за да търси своята Еврипида. Алкохолът, обаче, не му позволи да навлезе в царството на спокойния сън, а го набута в един от най-грандиозните му кошмари. Всичко беше грозно - дори и нещата, които той най-много обичаше, като музиката и приятелите си. Звуците бяха минорни, цигулките плачеха от жал, а пианото тежко и разстроено се сливаше с ритъма на бързотуптящото сърце. Всичко бе изсвирено от неук пианист, който знае само една песничка от 4 ноти и за пръв път се мъчи да и направи някакъв вид вариация. Очертаваше се една много дълга и безсънна, изпълнена с етилови пари вечер.
А вечерта не бе като другите - беше прекалено тиха и спокойна, изпълнена с едно приличащо на мъртвешко мълчание. Вятъра, който цял ден брулеше току-що разлистилите се дървета се бе поуспокоил и сега само добавяше последните щрихи на един филм, написан от кофти режисьор, и изигран от кофти актьори. Филм на 3D, с Full HD качество, но без адекватна актьорска игра. Лунния сърп хвърляше много лека, но успокояваща светлина върху всичко, що е навън. Изпразненото от алкохола съзнание на младият левент започна да се избистря и вече започнаха да идват първите проблясъци на някакъв вид мисъл - какъв по-удобен момент от това да седнеш и да посвириш, докато мислите ти се бутат една друга, карайки се коя да мине първа за асимилация. Клавишите биваха изтезавани, ръцете на момчето яростно удряха в минорния отенък на една скрита болка, на една невъзможност за себеизразяване, на един бунт срещу всичко, което години бива налагано като стереотип. Всяка нота имаше своето място и значение, взеки звук бе подреден така, че да въздейства, всички дисонанси водеха до образуването на картина, за която дори и Стивън Кинг би завидял. Мисли и ноти се сблъскваха, думи и музикални инструменти се надпреварваха с времето, а то - монотонно и неизменно вървеше с 60 минути в час, с 60 секунди в минута, всеки ден, всяка нощ, всеки един момент на радост или разочарование. Времето летеше, пианото се смесваше с цигулките, барабаните докосваха със своя здрав ритъм.

Unconsciousness Chapter I by Flowsky Production