Глава II
Водните капки удряха земята с неумолимост и решимост да се превърнат от почти перфектни сфери в разплути на земята водни остатъци. Валеше силен дъжд, придружен от вятър, който бе слабо казано силен. Тътенът на гръмотевиците, които озаряваха почти тъмното небе, заедно с наблизо накацалите врабчета създаваха една почти демонична картина, в която нямаше нищо друго освен силна и тъпа болка, припокриваща се със сърбеж подобен на този на шарката. Младото момче гледаше през стария прозорец и се чудеще защо времето се е развилняло точно сега. Захласването от величието на природата бе толкова силно, че очите на момчето почти не се затваряха, защото то искаше да засмуче колкото се може повече от необяснимите за него явления. Цялата тази картина бе смутена от нещо също толкова страшно, но доста по-зрелищно - гръмотевица връхлетя един от токоизточниците на блока и токоподаването напълно спря. Сам, в студената и вече тотално тъмна стая, младият изобретател се почувства напълно изоставен. Дори и природата му казваше, че нищо няма да се получи, че нищо няма да стане. Идеите във вече трезвата му глава започнаха да щракат една след друга и не след дълго тока поне за компютъра му бе възтановен, благодарение на Ю Пи Ес устройството, което бе взел на заем от един негов приятел. С останалото малко ток в батерията на устройството и със мозък, вдъхновен от времето, момчето започна да свири и да записва. Свиреше мрачно, електронно, дигитално, смесваше стилове със звуците от природата. Гръмотевиците добавяха бас, вятъра оплътняваше мелодиите, и всичко се получаваше просто гениално. Както се казва : "Няма нищо по-хубаво от лошото време" ... и от акумулаторчетата!
Flowsky - Braindamage by Flowsky Production
Няма коментари:
Публикуване на коментар