Шумът на падащите есенни листа беше необикновен. Те падаха, изпълнили своята роля и дарили този така неблагодарен свят с глътки свеж кислород. Те падаха, носени от бръснещия късносептемврийски бриз, който напомняше за идването на един сезон пълен с контрасти - Зимата. Но каква зима през септември? Именно там е проблема - зимата бе душевна, емоционална. За съзнанието на един млад човек Зимата оказваше пагубно влияние - влияние, което може да се опише само чрез най-големите катаклизми в човешката история.
Но въпреки тази зима, въпреки всички опити студенината на един все още ненастъпил сезон да сломят и малкото останало живец в силите на бунтовника, той все още стоеше на крака, макар да бе навел глава. Тъмната му коса бе скрита от качулката на суичъра, а пъстро-зелените му очи бяха придобили характерните за недоспиването син отенък по клепачите. Цялото му тяло подсказваше за тотално изтощение и риск от грандиозен ментален и психически колапс. Въпросът сега е защо? Има ли причина младото тяло да бъде състарено така бързо, а умът на трезвомислещия собственик на изсъхналото от живот тяло да бъде най-добре сравнен с пихтия? Щом шават листата - значи има защо!
Неуверените стъпки на младока по жълто-червените листа бяха сякаш на бебе, което за пръв път се докосва до света на вървежа. За жалост изглеждаше, че нищо не можеше да му помогне по сигурния и бавен път към тотално унищожение. Надали някой е попадал в такова положение, а и казано честно - не му и трябва. Дори и обикновените дейности като вървенето и казването на "Здравей" на позналите го негови приятели бяха исполински задачи за умореното съзнание. В главата му бяха само цигулки и пиана.... и едно такова обърна живота му с краката нагоре. Една уникално добра и умела пианистка успя за секунди да преобрази лицето на бунтовника. Сухите и безжизнени очи светнаха и сега блестяха така, сякаш никога повече няма да гледат. Стойката на момчето се изправи и качулката бързо бе премахната, за да се чуват по-ясно меките удари по клавишите на пианото. Сърцето на момчето започна да бие с ритъм, който никога не бе усещал досега, ритъм, който спокойно можем да наречем ритъмът на любовта
Няма коментари:
Публикуване на коментар